Асошиейтед прес

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Кафесаясет

Трите седмици протести представляват политическа сметка за премиера на Турция, която може да преобърне ключови части от неговия политически дневен ред, включително неговата амбиция да преработи конституцията и да стане известен като най-силния лидер на Турция в нейната демократична история.

Яростното отношение на Реджеп Тайип Ердоган към протестиращите и към политическите опоненти, които според него им помагат, поляризира страната и намали широката база на подкрепа, която далеч бе надхвърлила неговото ядро религиозни гласоподаватели. Неговите действия също така вредят на основен политически актив: неговият имидж на държавник, който е укрепил ролята на Турция на световната сцена и е в основата на нейния икономически бум.

Отслабена позиция на Ердоган може да бъде възможност за други в неговата партия, които дълго време стояха в неговата сянка, включително президентът Алдуллах Гюл. Междувременно битката на премиера може да го направи по-малко надежден партньор за Запада във време, когато западните лидери управляват трудни въпроси по турската граница, като гражданската война в Сирия. Вълненията в Турция са също удар върху вече намаляващите шансове на страната за присъединяване към ЕС.

Ердоган се стреми към промени в конституцията, които биха засилили правомощията на президентството и биха му позволили да се премести на този пост след изборите през август 2014 г. Но промените изискват квалифицирано мнозинство в парламента, с каквото неговата партия не разполага.

Преди изглеждаше вероятно Ердоган да може да прокара промените с помощта на по-малка кюрдска партия, но този потенциален съюзник е разочарован от неговия неотдавнашен националистически завой. А политическите катаклизми може дори да ограничат гласовете в неговата собствена партия.

Междувременно Ердоган предизвика критики от много посоки заради своя загрубяващ авторитаризъм, особено от Европа и САЩ. Като най-конкретен резултат от това - европейските лидери се колебаят за разговорите, планирани по-късно този месец по бавно придвижващата се кандидатура на Турция за членство в ЕС.

“Ако погледнете назад преди 10 години, Ердоган и неговата партия се радваха на огромна подкрепа от Запада, особено след като се заеха с турската военна върхушка”, казва Бюлент Алиръза, директор за Турция в Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон. “Това в момента е под съмнение, тъй като те критикуват Ердоган, а той реагира остро на техните критики”.

Друга политическа сила - репутацията на Ердоган като умел капитан на турската икономика, също изглежда търпи щети. Турската икономика нарасна с повече от 40 процента през 10-те години, откакто е на власт, а Ердоган си е поставил амбициозни икономически цели за следващото десетилетие. Но турската лира падна съществено спрямо другите валути след като започнаха протестите, а един продължителен смут може още повече да подкопае доверието в икономиката.

Ердоган изглежда бе сварен неподготвен от внезапната поява на опозиция на улицата, която се появи от привидно дребен градоустройствен спор за парк в центъра на Истанбул. Досега той почти винаги намираше начин да наложи своята воля в турската политика.

Но след дълго, доминиращо присъствие във властта, свадливият инстинкт на Ердоган изведнъж го отклони от пътя с протестиращи, предизвикващи го в конфликт, който в най-добрия случай би се решавал от кмет.

След като неговите груби действия превърнаха ситуацията в световна новина, Ердоган публично иронизира демонстрантите като терористи и безделници, за кратко предложи да се срещне с лидери на протестиращите, после се обърна отново към силата, конкретизирайки имиджа на особняк.

През цялото време той критикуваше остро социалните медии, докато обвиняваше ...