Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени   В днешния девети ден ще тръгнем към Западните фиорди. Приятно четене:   Исландия ден 9 - начало

Страната на фиордите

  От пътешествията ни в Kjolur вчера и онзи ден цветът на колата едва се разпознава. На бензиностанцията услужливо има плац с четки, маркучи и подходящо оттичане за такива като нас. Когато питам дали трябва да платим нещо, момчето на касата ми се усмихва с думите “water is free in Iceland”

    Привеждаме се в road-legal вид и потегляме на северозапад. В съзнанието ми този ден ще остане като

Дългото пътуване по западните фиорди…

Няколко каменни трола решили да отделят западните фиорди от основната част на острова, за да могат да живят необезпокоявани от хора и други твари. Речено – сторено, дори си направили състезание кой ще образува повече малки островчета от отломките. Копаенето така ги улисало, че не усетили кога дошъл изгрева. Слънцето вкаменило во веки тролските им усилия, а Западните Фиорди си останали свързани с Исландия. Пътят към тях

Облаци покриват морския хоризонт, отдръпнали се само на наколкостотин метра от брега. Там започват водопадите на края на диска…

  Най-сетне достигаме

Drangsnes

– началото на тези земи след ниските възвишения, откопани от тролите. В градчето има летен фестивал

  Нямаме набелязани точки – нито една – в западните фиорди, нямаме и маршрут. Общата бройка хора, населяващи тези земи, е едва 7800 души, основно скупчени в малките риболовни градчета. Пътят, по който предстои да минем,  за първи път е бил асфалтиран през 2009 г., а по североизточния ръкав пътища няма изобщо, никакви…

Западните Фиорди на Исландия са сред топ дестинациите на Lonely Planet за 2011 – the most famous unknown place in Iceland Покрай атлантическите води, преди да пресечем шийката на недостъпния ръкав

 

 

Случаен водопад

  Някъде по пътя спираме в малка ферма с музей, посветен на овцевъдството. Жената, която ни посреща и приготвя обяда, ме пита дали искам да нахраня двете осиротели агънца, за които се грижи – и аз грейввам. Излизаме от сградата, тя извиква нещо и две малки кафеви топчици моментално изникват иззад ъгъла Няма такова щастие, честно

 

Тук сме готови да разпънем палатката, когато заръмява дъждец

  Очаквайте продължението       Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с Исландия – на картата:       За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО       [geo_mashup_category_name map_cat="428"]