Михаил Вешим е най-усмихнатият български писател, а колегите му от "Стършел" казват по този повод, че щом чуе смеха му през три преки, счетоводителката на вестника идва на работа. „Руският съсед“ е третият му роман след "Нашингтон" и „Английският съсед”. И тук действието се развива в едно българско село - Ново Плодородно. Един ден в този затънтен край пристига чужденец – руснакът Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село… и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото село? И когато мъжете се държат като баби, ще проявят ли бабите мъжество? Вешим невинно твърди, че аналогията с познати случки и събития е случайна. Животът сам написал книгата, а Вешим просто натискал буквите на клавиатурата. - В новата ви книга „Руският съсед” ваш герой изрича думите: „Свободата не иска Караджата, а Екзарх!”, намеквайки, че пътят е не революция, а образование и култура. Може ли тези думи да се окажат пророчески и ключ към така...