Така беше и преди няколко месеца - българи от цял свят, от различни градове, страни, континенти, събирайки се с национални знамена и плакати, подкрепиха протестите на сънародниците си в Родината. Емоционални, искрени, съпричастни, емигранти от най-различни точки на света се организираха спонтанно и показаха, че духом не могат да са далеч. И после, след като падна кабинетът "Борисов" и се проведоха предсрочните избори, една част от българите в чужбина не отиде до изборните урни, защо не виждаше смисъл от това да гласува; друга част вися с часове на опашки в мегаполиси, за които дипломатически представители и изборна администрация не позволиха достатъчно избирателни бюра; трета част подкрепи партиите на статуквото; четвърта подкрепи партии, които не минаха прословутата 4-процентова бариера; пета призова за "протестно" гласуване с празни бюлетини (от него нямаше особен ефект, както може и да се очаква).