/КРОСС/ На фона на нестихващи протести и искания за оставка на правителството, на фона на гневна блокада на Народното събрание и нееднозначни намеци на висши политици за цензура на националните медии, на фона на искания за демократични промени в Изборния кодекс тeзи дни осъмнахме с поредния опит на управляващото мнозинство да се разправи и с друга част от инакомислещите - партиите, които останаха под чертата за влизане в 42-ото Народно събрание. След като председателят на 42-ото Народно събрание призова медиите да не отразяват протестите, а председателят на ПП „Атака" заклейми някои от националните медии, че не го отразяват „правилно", депутатите приеха решение, с което целят да бетонират статуквото, но и да унищожат партийния живот в страната. Предложението партиите, останали извън парламента, да не получават субсидия и право на сграда, е опит да се ликвидират по-малките формации - основни опоненти на сегашната власт и заплаха за тях като партии на статуквото в ситуацията на неизбежни нови предсрочни избори. Това решение, вдъхновено от новия шеф на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика Волен Сидеров, освен недемократично е и откровено популистко и реваншистко едновременно. Не на последно място - предложението за орязване на държавните субсидии на малките партии не носи нито икономическа изгода за българския избирател, нито повече демокрация