Аз май нещо напоследък не разбирам изстъпленията на българския патриотизъм или национализъм, наречете го, както щете. Да надраскаш с черен спрей националния флаг с абревиатурата на някаква партия, която и да било тя, или да напишеш върху трибагреника дума или фраза, чието понятие смяташ, че най-добре отразява моментните ти патетични въжделения, в по-лошия случай се нарича оскверняване на националните символи. В по-добрия – начални симптоми на психическо заболяване. Или просто най-обикновена национална простотия. Реципрочното отражение на посочения феномен, според мен, е „изографисването” с туш или растителни бои (или с каквото там се правят татуировките) на лика на национален герой, чийто образ през годините се е превърнал в светиня, върху собственото ти потно, космато и леко понамирисващо на нечиста плът в лятната жега тяло. Добре, Ботев, Караджата и Левски може да са достойни за изобразяване върху всякаква повърхност, от която тя започва да свети, но дали самата тази...