Автор: Валентин Стоев Глава ХVIIБожественият сън      Той, Христос, Божият син, и Отецът му – целите в бяло, седят на ниски трикраки столчета и съзерцават Сътвореното. Над тях виси копринената стълба, свързваща радостите на мимолетното с небесата на вечността, а под тях е светът. Светът е жив и жизнен, милиони години човешка цивилизация са направили от Адам и Ева, грешниците с ябълката, сложни индивиди, които лично и собственоръчно векове наред са подобрявали Сътвореното. Господ никога не е предполагал, че чедата на Адам ще стигнат толкова далече. Светът е неузнаваем. Електронни железници свързват величествени мегаполиси, самолети кръжат в Божието въздушно пространство (но Той не им се сърди), изкуствени храни изхранват 5 милиарда Адамовци и Еви, които могат ...