ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА   – Тази планина се казва Верила – поясни Иво. – Почти като нашата Зерил! – По нищо не прилича на Зерил – огледа се Кодо. –  По-ниска е и много по-зелена. Момчетата вървяха надолу по склона. Стъпваха върху килим от опадали борови иглички, а под краката им пропукваха сухи клони. Иво и Кодо мълчаливо крачеха сред горския полумрак, вятърът разклащаше върховете на боровете над тях. Миришеше силно на смола и гъби, беше топло и влажно. Кротко ръмеше тих пролетен дъжд. Между стволовете просветля, дърветата се разредиха и започнаха да се появяват къщите – големи и бели, с червени покриви, лъскави от дъжда. Край тях растяха безброй дръвчета, обсипани с бял цвят. Момчетата поеха по първата уличка, която им се изпречи. От...