В условия на окупация парламентът приема закони, правителството прави нови назначения, а министър-председателят, чийто кортеж беше спрян от протестиращи докато отиваше на работа, твърди, че не следи ситуацията. Един вид: „Разхождайте се, не ни пречите!”

А ситуацията в момента е абсурдна. Всеки 6 от 10 българи не са представени в парламента, твърдят политици. Няма действаща опозиция.  Парламентът и правителството зависят от капризите на  партия, определяща се като  националистическа, а в същото време с притеснително поведение и риторика. Парламентът и правителството са загубили легитимност. 

Предлага се изход кабинетът да започне да работи като тип "служебен" и бързо се предприемат предсрочни избори.

От партиите се очаква да сложат цялата истина на масата и добре да осмислят какво вбесява хората.

Хората от протеста говорят разнопосочно. Политическата среда не е организирана, не са формулирано ясно кои са важните проблеми и какви са решенията. Липсва разговор за това, в който да се стопят ледовете и да се изгражда доверие, което в момента е най-дефицитната стока. Някой разказваше виц как Христос слязъл на протестите в София и веднага едни започнали да го подозират, че е пратен от Москва, а други – от американците. Гражданите не искат да чува, а и да виждат партиите. Това го доказват резултатите от частичния вот за кмет на Варна, - само четвърт от избирателите излязоха да гласуват. Това се доказва и от социология на терен, според която половината от протестиращите нямали намерения да упражнят правото си на глас на следващи избори.

А без политически партии демокрацията е невъзможна или поне все още у нас. Партиите са тези, които трябва да приведат в политическо действие исканията на гражданите и желанието им за смяна на системата, каквото и да значи за различните хора това. Мостовете на доверието между гражданите и партиите няма как да се сътворят, ако няма чуваемост, ако няма диалог. Това означава единствено, че разходките по жълтите павета ще продължат и колкото да им се иска на управляващите, протестът няма да се умори. Орешарски може да си припомни колко дълго време останаха на улицата учителите, чиято сЕденка той искаше да разваля.