Текстът на Деян Енев препубликуваме от портала "Култура" :

Ще започна този текст с описанието на един човек. Минах край него преди няколко дни на Руски паметник. Човекът беше застанал близо до тролейбусната спирка, беше се прислонил до тръбите на скелето, опасващо близката сграда. Минах край него и той изведнъж вдигна пръста си и нещо каза.

Както вдига пръста си учителят в клас, когато иска да каже нещо важно.

Отминах.

Но нещо вече не ми даваше...