– Правилата са прости, –  каза създателят Мазукта. – Взимаш ей това нещо, – той вдигна в ръце голяма блестяща капка, – и го хвърляш с все сила. Капката падна надолу, удари се в дъното на сандъчето и се разлетя на милиони малки капчици. – А сега какво? – попита създателят Шамбамбукли. – Сега трябва да ги накараш да се съберат обратно. Това е всичко. – Че то е проста работа ... – създателят  Шамбамбукли протегна ръце към капките, но Мазукта го спря. – Те трябва да се съберат сами. Разбираш ли? По собствена воля. – А те воля имат ли? – Имат ... нещо от рода. Това е игра. Всяка капка е модел на човешката душа. И действа по същия алгоритъм. Хайде, започвай! – Да ги накарам да се обединят? – Аха. Трябва да ги подтикнеш. – И какво тук е сложното? Ще им дам общ език. Те ще започнат да общуват и ще се слеят в един народ. – Дерзай. Шамбамбукли тутакси надари всички капки с език. Едва сдобили се със способността да изказват мнението си една за друга и най-вече да разбират казаното, те веднага се изпокараха и се разотидоха в различни страни. Мазукта се изхили. – Сега е мой ред. Щом един общ език не върши работа, ще пробвам обратното – ще им дам множество различни езици. Получавайки няколко десетки различни езици, капките се разбиха на групи и войнствено се устремиха към съседите си. – Не помогна, – каза Шамбамбукли. – Виждам. Пробвай друго. – Ще ги обединя в една вяра! – реши  Шамбамбукли. Единната вяра не сработи. Всяка група капки започна да тълкува постулатите по своему и още по-здраво се счепкаха. – Не, не! – размаха ръце Мазукта. – Аз ще им дам множество вярвания, за всеки вкус, и нека всеки избере вяра за себе си. Сега, разделени от различни религии капките се отдалечиха още повече една от друга. Някои се наляха в кървавочервено и поведоха кръстоносни походи срещу друговерците, ловейки ги и изпарявайки ги на огньове. – Не, и така не става, – въздъхна Шамбамбукли, когато  убитите, изпарени капки се върнаха с дъжда. – Да им дадем обща култура? – Дай им. С културата се случи същото, което и с религията. Всеки си взе това, което му харесва, отхвърляйки останалото. – Дали да не ги поведем по различни пътища на развитие? – предложи Мазукта. – Противоположностите се привличат, те ще започнат да се вглеждат една в друга, ще се заинтересуват, ще намерят полезното за себе си, културите ще се смесят ... Две основни култури се сблъскаха и прекараха хиляда години в безконечна, безполезна война. – Да им дадем общ враг? Но и общият враг не обедини капките – макар много да се сплотиха, непрекъснато се намираха малки, смрадливи групички, които нападаха своите откъм тила, завоювайки по този начин най-лесната победа. Когато  общите врагове станаха много, групи капки започнаха да се мятат насам-натам, сключвайки и нарушавайки договори ту с едната, ту с другата страна, обединявайки се и разпадайки се,  ловейки моментната изгода. – И как, Деструкторът да ги вземе, да ги съберем заедно?! – не издържа накрая Шамбамбукли. – Идея си нямам ... –  сви рамене Мазукта и хлопна капака на сандъчето. – Тази игра, струва ми се, досега никой никога не е печелил.
из "Игрите на демиурзите" на П. Бормор