Подмяната на промяната е много жилаво явление у нас, но понеже и моя милост е инат, ще призова още веднъж колегите от телевизиите, с риск да ги ядосам още повече: не подменяйте качеството на вашите събеседници, вменявайки им друго!
Да представиш лаконично като „журналистка” дългогодишната ръководна другарка в БСП Велислава Дърева, която е солидарно отговорна за управлението на България като част от елита на партията в качеството си на несменяем член на ВС на БСП , е именно такава подмяна, която се опитва да излъже зрителите с някаква „независимост” в оценките на себеседничката. За съжаление това направиха отново тази сутрин в ранното предаване на БНТ.
Иначе не съжалявам по същество: др. Дърева даде знак, че протестите с искане за оставка са на път да успеят. От устата на член на ВС на БСП , който вече не вярва Орешарски да изкара на поста си до следващото лято, това звучи като достоверна прогноза.
В управляващата БСП ( отново и отново управляваща, но мимикрираща ту зад кабинетта на Мултигруп с марката „Любен Беров” през 1992-93-та, ту зад кабинета на хазартния бос Васил Божков и подобните му червени олигарси с етикета „Оерашарски” днес), тече перестройка. Но не като онази на Горбачов, която искаше комунизъм с човешко лице и с махането на пагоните от мундира на СССР го остави гол и бос на пазарния студ, довел до смъртта на вкоченената родина на комунистическата кочина ( тъкмо като кочина описа комунизма бившият комунист Джордж Оруел в „Животинска ферма”).
Има и други индикатори за принудителния завой, освен прогнозата на Дърева, близка лично с бащицата на промяната и подмяната Андрей Луканов, после с Георги Първанов ( защитавайки президентското му величие яростно от критици, като я милост), а накрая- и със Сергей Дмитриевич Станишев, с когото звучно се целуваше пред камерите на „По света и у нас” във връзка с книжлето „Защото сме социалисти”.
Във в. „Сега” запознатият като вътрешен човек на другарските конспирации Светослав Терзиев, който „блесна” миналата седмица в предаването „Референдум” на БНТ с поведение ала „Бареков” да плещи от името на хората и гневния народ срещу безадресните лоши политици на прехода, рисува строга, но справедлива картина на броженията в червения кошер. С европейски акцент. За пример избира ( не случайно) не случайната фигура на острието на Първанов в първите редици на партията Ивайло Калфин, отпаднал при селекцията на Станишев за реванш като външен министър в сегашния кабинет.
Калфин е цитиран да казва онова, което искат да чуят европейските социалисти като ясно заклеймяване на Атака и цака по този начин Станишев, който не може да си позволи да цитира дори себе си от 2008-ма за Сидеров като фашист, защото така кабинетът ще падне от ореха, на който беше качен от асансьора на конкретните олигарси с руския механизъм за подкрепа, готов сега да въздигне други, също верни резервни другари.
Прогнозата на Терзиев, ползван и друг път за подобни сигнали, е мрачна за Станишев, но въздържано мълчалива за алтернативата в партията- когато му дойде времето, ще ни кажат. Ако трябва пак някой „монарх” ще ни доведат дори.
Най-доброто самопризнание, че в БСП са в паника от натиска на европейските си другари, е, че скриха провокатора си Сидеров- не под масата, както през онази нощ на неговото юмручно перчене край опиканата от щурмоваците му Софийска опера, а на заден ход на заден план. Изчезна заедно с главната си роля в деня, в който се оказа, че България се превърна в тема и дори в разменна монета в голямата политическа битка между леви и десни в Брюксел. Срещу унгарската карта на левите, с която играят да натрият носа на десните, десните извадиха Станишев и руската му атака. А това е тежест, която е непоносима дори и за арогантния на местна почва Станишев.
Къде е в тази сценка „батко”- всесилният доскоро Бойко Борисов? Крие се и той, като се скри на 20-ти февруари, бягайки от властта, с надежда да я обсеби отново с остатъчната подкрепа на онези, които го привидяха като„човека от народа”, т.е. като на преродения Тодор Живков ( който също почти се беше обявил в крак с времето за антикомунист с определението си за социлизЪма като „недоносче”).
Изчезна не само лично Борисов, но и цялата произтичаща от мутренското му поведение напереност на ГЕРБ, които разбраха, че многохилядните протести не са колективна молба те да се завърнат на власт.
Тук е и стърчи все така въоръжена само неизменната величина, при споменаването на която бивам осмиван и подиграван, защото съм бил прекалявал с „русофобията”. В статия на „Ню Йорк таймс “за битката на Латвия за независимост от руския енергиен натиск България се споменава като единица мярка за такава зависимост в Европа.
Четете и после ми се сопвайте, когато казвам, че в теоретизирането, каквото например имаше в опита да бъде посочен проблемът на страната ни в „Харта 2013”, „пропускът” да се спомене основополагащата причина за днешната българска драма на най-изостаналата държава в „Животинската ферма” с престижната марка ЕС , дамгосана на нашия бу(н)т с позволението на Москва, е меко казано твърдо доказателство за „късогледство”.
„The price of natural gas in Lithuania was 15 percent higher than the European average last year, according to the European Commission. Only Bulgaria, where Gazprom has a near-monopoly, paid more”.
Докато България си остава единица мярка за такава дамгосана марка и минаваме покрай символа на лъжата с триумфиращия над България съветски завоевател в центъра на столицата ни с наведена пред колониализма глава, ще има да си гоним опашката в омагьосания кръг на въпроса: кои сме ние и защо изобщо се борим, щом като не можем да си дадем сметка кой е главният ни проблем.