Някога западногерманският природозащитник от полски произход Бернхард Гжимек успя да обезоръжи с авторитета на своите думи почти половината бракониери в Африка. Той е мъжът, който зачена и роди резервата „Серенгети”. Благодарение на един от филмите му („Няма място за диви животни”) светът донякъде откупи себе си от още първобитния си грях към африканската степна природа. А Гжимек умееше да стреля. И стреляше от дулото на своята камера като с картечница, заредена с филмова лента. Гжимек обаче умря в цирк, докато ръкопляскаше на представление с домашни любимци. Днес българското книгоиздаване умира в своята световна реципрочност като полски природозащитник от западногермански произход, който цял живот е аплодирал африканските диви животни, отглеждайки домашни любимци в цирк. Докато цял свят търси нови и непознати литературни имена, защото вече му се гади от вкиснатата боза на Хорхе Букай и Паулу Коелю, българското книгоиздаване продължава да оре ерозиралата национална литературна...