Майката - в Германия, бащата - в Гърция, а двете им малки деца - във Франция: в продължение на година семейство Хюсеини от Афганистан е било принудено да живее разделено. Стените и мебелите в тристайното жилище на семейство Хюсеини са покрити с жълти листчета. По тях са изписани думи на немски - "врата", "маса", "шкаф", "чиния". Така Мохамад Хюсеини учи най-лесно, единствено той все още не говори езика на страната, дала убежище на семейството му. Мохамад се бори със странните звуци, които му се струват толкова сложни, колкото и формулярите за бежанци. "Вилица", "нож" повтаря той. "Ах, тези думи не ми трябват. Така или иначе ползвам само лъжицата. Дори и маслото го мажа с лъжица." Децата му Ела и Елиас избухват в смях. "Моите бежански деца" - така Мохамад нарича сина и дъщеря си. И наистина, детството на Елиас и Ела е едно дълго и опасно бягство - от страха, от смъртта, от мизерията. Когато напускали Афганистан, той бил само на 2, а тя на 7. Днес двамата опаковат кошмарите си...