смятам да издам в книга мейлите от един човек, който срещнах по пътя си, спрях за известно време, научих за себе си нови неща, и реших да продължа без него. той обаче е пуснал след мен войска от обвинения, която намирам често в мейла си, съюзен с всичките ми врагове, таен говорител на всички мразещи ме, и винаги с претенцията за любов - любовта, която не съм разбрала. брат, защото ти за мен винаги си бил това повече от всичко друго, любовта прощава, а не гони като гладно, освирепяло, улично куче. ненавиждам лицемерието и слабостта, и никога няма да издам "роман" с мейли на бивши мои гаджета. е, може би като си пиша мемоарите на преклонна възраст, може и да включа някои представителни извадки за любов и омраза от интересните мъже, които съм срещала и ще срещам по пътя си, но от това да правя литература... предпочитам да пиша за "уикенд" за който вече не пиша;) който воюва с мен, макар и тайно, а войната е тайна, защото няма гръбнак да е явна, това получава. щом не разбираш от ясни и категорични не-публични послания, принудена съм да действам по-драстично. остави ме на мира такава, каквато съм. лоша, продажна, студена, социопат, неспособна да обича, коравосърдечна, влюбена в парите, в славата, повърхностна, егоистична лоша любовница без истински приятели. за какво съм ти такава, а? за какво?! LEAVE ME ALONE.