/КРОСС/Свобода или сигурност, толерантност или еднообразие, отворени или затворени към света? Нали уж българите отдавна решиха по кой път да тръгнат? Защо тогава днес се отричат от постигнатите съгласия? "Жителите на една махала били закарани на митинг, като всеки получил по едно знаме и по две кебапчета. След митинга те изхвърлили 15 от знамената, а останалите 35 знамена занесли в махалата. Колко кебапчета са получили жителите на махалата?" Това условие на задача за 2-ри клас обиколи българските медии. Докато едни твърдяха, че не е редно децата да бъдат приучвани да приемат за нормално съществуването на подобни предизборни практики, други защитаваха мнение, че явлението и без това го има и няма нужда от чак такава свенливост. Един клас по-нагоре пък децата вече решават задачи, с които трябва да изчисляват колко роми и колко българи живеят в един квартал. Това са само два от поредицата примери за разпадащите се съгласия в обществото. Само преди 10 години границите между приемливо и неприемливо изглеждаха по-ясни. Обществото уж беше решило по кой път да тръгне, беше направило няколко важни избора. Ето, че днес обаче отново се поставят на обсъждане въпроси, които изглеждаха решени. Ами, не! Не е нормално изборите да бъдат свързвани с кебапчета. Не е нормално българските граждани да бъдат постоянно делени по етнически признак. Още по-ненормално е да убеждаваме децата, че тези неща са нормални