В средите на българското съдийско воинство има системен проблем. Време е той да бъде ясно обяснен – от отделните фрапиращи случаи да бъде изведена тяхната единна основа.
В страните, в които се заражда съвременното правораздаване – Великобритания и САЩ – изобщо не е задължително да си юрист, за да станеш съдия. В САЩ съдиите ги избират и всеки гражданин може да се кандидатира – и да бъде избран. В Англия мнозинството съдии са „магистрати” (в приблизителен превод – „мирови” съдии) – просто уважавани местни граждани, поддържащи реда в своя район по отношение на дребните престъпления.
В САЩ и Англия съдебните абсурди са такава рядкост, че всеки отделен случай повлича огромни граждански протести и накрая става хитов холивудски филм. Така е там, където съдиите не са задължително юристи.
У нас всички съдии са юристи и то – с огромни претенции. И абсурдите са всекидневие. Защо става така?