Лято е, макар и не от най-знойните. Тези дни поне в столицата улиците, площадите, градинките и парковете гъмжат от хора. Човек има чувството, че София не спи. Навсякъде е пълно с шарен народ, предимно младежи, наливащи се с бири. Май няма особен смисъл да се ходи на море. Поне не и у нас. Пък и там гъмжи от пияни чужденци, падащи всекидневно от терасите си, и навсякъде дъни чалга. Огромните бетонни комплекси и пренаселеността убиват неумолимо усещането за свобода, което "големият син гьол" по презумпция следва да внушава у редовия плажуващ. А той е чакал лелеяната почивка цяла година. Накрая вземе, че пипне и стомашен вирус и не мръдне от квартирата си през половината отпуска. Но все ще се намери някой индивид на плажа, който да му повдигне самочувствието или настроението. Я няма да се е епилирал като хората, я ще е изгорял грозно на потник, я жена му ще му е донесла топла бира. Малко като в онзи разказ на Буковски, в който на типичния му, впиянчен и гледащ цинично на живота...