Колкото и уникален да е днешният български бунт, не бива да се самозалъгваме. Твърде много са лъжите и полуистините. И за твърде много хора не знаем кои са всъщност. Затова днес протестът няма да успее. Но утре, може би.   Абсурдната шизофрения на днешната българска публичност е раздърпана от противоречиви коментари. Разяждат я неверни внушения, манипулират я услужливи медии. Текат два паралелни разказа за случващото се в България. И двата използват едни и същи детайли, но ги подреждат старателно в измамни пропорции. Истини, полуистини и лъжи съжителстват в кълбо от неразгадаеми зависимости. Резултатът е микс от частично верни твърдения относно сюжетите на българското вчера, относно биографиите на главните действащи лица на “прехода”, относно невидимите коридори на мафията и взаимната пропускливост между властовите центрове на държавата и олигархията. Заради измамите на българското вчера и заради наглостта на българското днес всяка сутрин и всяка вечер десетки хиляди заявяват своята решимост да не отстъпят от искането за оставка на кабинета „Орешарски”. Това е извънредна ситуация за България. Провалът на политическата класа Макар и със закъснение, българското общество най-накрая се сети, че трябва да потърси сметка за всички унижения, на които бе подложено