Няма човек, който да не си е задавал въпроса какво и в каква степен го отличава от другите. От детските и най-вече тийнейджърските години се опитваме да намерим баланса между това да бъдем едновременно уникални и това да не се различаваме прекалено много от другите, за да не бъдем отхвърлени. Съществуват много различни варианти, които изпробваме в различни етапи от живота си. В някои случаи, когато се чувстваме несигурни, се опитваме да се слеем и да бъдем незабелязани, за да почерпим от безопасността. В други случаи – отново, когато се чувстваме неуверени в себе си, сме склонни да прибегнем до използването на външни атрибути, с които да демонстрираме сила пред околните и които да ни накарат да вярваме повече в себе си. Принципът за приемане от другите от своя страна е еднозначен – групата отхвърля тези, които драстично се отличават от нейните норми. По същия начин приликата със „стандартите” на групата е входният билет за членство в нея. Малки групи, субкултури, обществото...