Топъл априлски ден. Слънцето сладко напича, птичките пеят и мирише на пролет. Грешка. Из въздуха се носи вонята на разлагащи се купчини боклук, които са препълнили контейнерите за смет и нагло се търкалят по тротоара около тях. Тази картинка навярно навява спомени на софиянци за онези смрадливи времена през пролетта на 2009 г., когато столицата за пореден път се превърна в заложник на собствения си боклук. Проблемът с отпадъците всъщност далеч не е от вчера и корените му се простират доста назад във времето. Той тиктака като бомба със закъснител и е само въпрос на късмет, че все още по улиците не са се появили смърдящи барикади от боклук. От години сметището в Суходол се пръска по шевовете от складираните бали и скоро дори ще представлява атракция за астронавтите, които ще могат да му се насладят от Космоса с невъоръжено око. Построяването на баснословния завод за преработка на отпадъците на София, който трябва да реши проблемът веднъж завинаги, многократно се изстрелва напред в...