Едно време в далечната осемдесет и някоя година, когато станах първолак, в класа ми имаше две-три циганчета от съседните села, единият от които Асен. На Асенчо не му се удаваше много нито писането, нито смятането, но пък иначе идваше редовно на училище. Като чавдарче, а после и като пионерче в ония години често получавах поръчения, в които пишеше нещо от рода: „Да помага на Асен по математика!". В междучасията проверявах домашното му или му обяснявах как да реши задачата си. На мнозина този спомен може да им се види прекалено отвлечен, но със с...