С времето някои грехове на тоталитаризма, в които Западът обвиняваше соцлагера, станаха присъщи и нему, заради налагания повсеместно по света модел на демокрация. Пръкнали се като гъби след дъжд съмнителни дисиденти говореха така, сякаш демокрацията е тяхна родина, а правата на човека могат да заместят напълно чувството на дълг и солидарност към техния народ. Някои от тях загърбиха напълно понятия като нация и родина. Българският народ, пробуждайки се като след тежък сън в края на 1989 г., видя в Запада бленуваното благоденствие, истински човешки свободи и постиженията на технологичния разцвет. Епохата на Студената война всъщност бе връх в демокрацията на западните общества. Но постепенно нещата се измениха. Обединението на развитите страни срещу комунистическата опасност послужи като база за по-нататъшна глобализация на световната икономика и на властта, свързана с този процес.