В мига, в който световната икономическа криза проникна в България към края на 2008 г., с пълна сила се задейства един рефлекс, явно изключително и неизтребимо здраво вкоренен в българското общество - държавата трябва да спаси положението. Почти нямаше обсъждане на кризата, на нейното разгръщане и на перспективите за излизане от нея, което да не стигне до извода, че държавата трябва да похарчи едни пари, иначе… При това директната и недвусмислено заявена цел беше да се замести изчезналото външно и инвестиционно търсене. Тоест искаше се обикновен фискален стимул от традиционен кейнсиански тип.www.capital.bg