Има едно нещо, което при цялата вдъхновяваща подкрепа, симпатия и тревога за Едвин, пристигащи тези дни от всички страни, действа потискащо.
Това е заявеното съпричастие само на отделни симпатизанти и гръмогласното мълчание на познатите имена из редовете на т.н. “сини партии” (особено на една от тях).
Схемата на мислене и по-точно на поведение на партийно-васалния човек му пречи явно да вникне до чисто човешкото, да оцени непредвзето стойностите, заплахите и перспективите – както за една необикновена личност, така и за страната България като цяло…
Нужно ли е да казвам, че горните редове са породени не от озлобление или злорадство, а преди всичко от огорчение…?