/КРОСС/ Гладуването докрай е страшно решение. Това заявяват в отворено писмо до Едвин Сугарев  и Николай Генов изтъкнати общественици, сред които Владимир Левчев, Радосвет Коларов, Теодосий Спасов, Явор Гърдев, доц. Елка Димитрова и др. Те са категорични, че гладуването не трябва да е средство за справяне с проблеми - каквито и да са те - в едно европейско общество във второто десетилетие на ХХІ век. "Като форма на съпротива гладуването докрай е равностойно на самозапалванията, макар да е по-бавен и недрастичен път към самоунищожение, макар да дава време на отсрещната страна, макар да не става за броени минути на улицата и да не обрича на шок очевидците. То увлича последователи, излага и нови хора на риск точно по същия начин. То е не по-малко съсипващо за близките ви, не по-малко мъчително за хората, съпричастни на каузата и участта ви. От друга страна, гладуването докрай тласка протеста към недообмислени подходи - по простата причина, че за онези, които се тревожат за съдбата ви, за една голяма част от българското общество, времето вече пулсира с друга честота, мери се с риска за вашия живот. (А мирният протест е продължителен процес...) Всеки индивидуален жест за една обща кауза неизменно ангажира каузата със себе си - и това е основен проблем на самоосъзнаващото се гражданско общество