По улиците и пътищата на България се излива тонове агресия. И понякога тя ескалира дотам, че ние седим пред телевизорите и гледаме разхвърляни по асфалта обувки… Да. Разхвърляните по асфалта обувки. Една от най-ужасните картини от мирно време. Те са били на краката на някого, който е изхвърчал така, че обувките му са останали празни на земята. Този някой, ако е жив, със сигурност не е добре. Обувките на блъснатите, сгазените, пометените - от някоя кола с побеснял шофьор. А шофьорът може даже и да не е побеснял. Ние го гледаме след това. Редом с разхвърляните обувки, останали от неговото безчинство. Той често е измъчен и засрамен човек с наведена глава. Започваме да се чудим – дали да не съжалим и него заедно с жертвите му. Той не е бесен. Той просто е или пиян, или оглупял от умора, или озлобен до безумие човек. Българин. Какво стана с българите? – питаме се тогава, когато се нагледаме на локвите лепкава кръв и разкъсаните обувки. – Откъде се взе това безумие у тях?...