Колкото по-несломим изглежда протестът, толкова повече се втвърдява наглата посредственост и дебелоочието на управляващите. Пропастта между свободомислие и политарогантност вече е незаличима, пише Мирела Иванова. "Буруджиева: Посланиците на Германия и Франция трябва да бъдат изгонени" - из новините на в. "24 часа" Българският протест срещу правителството на Орешарски, което още с първите си управленски жестове олицетворява срастването на държавата с олигархията, е уникален в поне две от своите характеристики. На първо място с неуморната си продължителност той разбива самоунизителния и трайно битуващ възглед за българското овчедушие. Да, неведнъж сме намирали повод да се вайкаме и окайваме заради търпението, оцеленческите си стратегии и нагаждаческо поведение. Прибягвали сме до навика за спасяване поединично, надхитряне със системата, бягство в чужбина или в собствените си затворени вътрешни светове. Оправдавали сме се и с децата, и с хляба. Днес протестът издига истината по-високо от хляба и това е втората му същностна черта: изборът на харизонт. Като добавим и ведрата артистичност, с която се предпазва от агресия и произвежда красиви метафорични събития, то няма да е трудно да проумеем защо самозваната управляваща върхушка му противопоставя глухотата си