Как да не им се възхищаваш на българските министри - всеки е по-по-най от предишния. Всеки идва и си отива със своята си гордост, заради която следващият смята, че е най-добре да му натрие носа. Така е и с двойката Рашидов - Стоянович ("междинният" Пенев не се брои, защото той не се изкуши да води войни).