Забелязал съм през последните няколко години един неизменен модел на поведение у младите майки с детски колички, който най-добре се вижда в малките провинциални градове. А в малките градове, знаете, всичко е концентрирано в центъра. В центъра на малкия град се намират и кафенетата, и институциите, и магазините, и детските площадки, и всички по-важни и интересни за гледане и пребиваване места в един град, лишен от молове. В центъра на малкия град излизат всички, за да ги видят, а и те да видят хората. Изобщо провинциалният мегдан и до днес пази онова идилично обаяние и рустикален магнетизъм, така дълбоко вкоренени във фолклорното съзнание на българина, за когото еманацията на колективния живот поколения наред е намирала своя израз в хорото на мегдана. На мегдана момите и момците играят хоро, защото при хорото най-добре си личат и пъргавината, и качествата на младежката снага, и евентуалните недъзи. Само тук, пред очите на всички, можеш да получиш единствената позволена интимност...