Няколко пъти в този блог вече беше коментирано, че ситуацията в Близкия Изток продължава да се влошава. Най-вероятният сблъсък би бил между Хизбула в Ливан и IDF – израелските военни сили и той представлява директно продължение на войната от 2006-та година.

В ново изследване публикувано от “The Washington Institute for Near East Policy”  има близо 60 страничен анализ на това как ще изглежда този конфликт.

Основните изводи са следните:

Сблъсък между Хизбула и Израел става все по-вероятен поради сериозната подготовка и на двете страни.

Основните цели на Израел са провеждане на възможно най-бърза военна операция по дестабилизирането на Хизбула, унищожаването на ракетните установки на структурата и изтегляне преди конфликтът да ескалира в регионален такъв.

Основните цели на Хизбула са удължаване на конфликта колкото се може повече и използването му за оказване на външно политически натиск върху Израел.

Основната въпросителна е свързана с участието на Сирия и Иран в подобен конфликт. Тъй като въоръжаването и дългосрочната логистика на Хизбула зависи директно от Сирия, то вероятността от включване на тази страна в конфликта днес изглежда много по-вероятна отколкото през 2006-та, когато бе спазен неутралитет. Участието на Сирия би довело и до включване на Иран, тъй като страната е инвестирала прекалено много в изграждането на адекватен военен комплекс в тази страна, точно с цел противопоставяне на Израел. Регионалното влияние на Иран зависи от успеха на една война срещу Израел и не е изключено да има пряко включване в един конфликт.

Ситуацията напомня изключително много за подготовката при Първата Световна Война. Нито една от страните в един евентуален конфликт не иска ескалация на напрежението, но въпреки това инвестира от години в подготовка точно за подобно развитие.

На теория Израел би трябвало да има военното и икономическо превъзходство над своите съперници. IDF от години провеждат специализирани подготовки точно за подобен мащабен конфликт.

На практика изходът от един подобен сблъсък е абсолютно непредвидим. Истината е, че Израел е ужасно уязвим за терористични нападения и ракетен обстрел. Сирия притежава сериозен арсенал от химични оръжия и в предвид употребата на бял фосфор от Израелските сили през 2006-та е вероятно да използва собствения си арсенал. Хизбула изстреля преди 3 години близо 4000 ракети от 13000-ния си арсенал. Днес групировката притежава 40 000 подобни оръжия.

Директна намеса на САЩ в подобен конфликт също е малко вероятна, а дипломатическо съдействие на страната не би имало особен ефект в случай на регионална война. Също така не трябва да се забравя присъствието на близо 12 000 сили на ООН в южен Ливан. Погрешен удар на IDF срещу тях би имал непредвидими последствия.

И за финал – през последната половин година е имало две ситуации, в които война за малко да избухне. През Април една от доставките на сирийската армия на предполагаеми SCUD ракети за Хизбула е била под директна заплаха от израелско нападение, което е било оттеглено. През Юни по време на едно от ученията на IDF е имало сериозно раздвижване на сили в посока южен Ливан и провокации с изстрелване на ракети във вътрешната част на страната като „тест”.