През последната седмица в големите световни издания се изреждат множество анализатори да обсъждат циничното френско правителство и нарушаването на правата на френските роми. Заедно с това се надигна и вълна за защита на същите тези роми в България, където явно обществото се справя достатъчно добре с интегрирането на тази социална прослойка и желае да дава уроци по човечност на други европейски страни.

Проблемът явно съществува заради доста двустранното разбиране на това какво точно означават човешките права.

Човешки права са няколко привилегии, които ние получаваме, заради това, че сме граждани на дадено общество. За това си членство, ние обикновено заплащаме обща вноска в колективната структура, в която членуваме. За да може тези привилегии да бъдат защитени, сме се съгласили на определени закони, които се спазват в нашето общество.

Точно така – плащаме си данъци и в замяна държавата ни пази правата.

Социалната прослойка, която наричаме с общото име роми има дълга история на неучастие в обществото. Да се твърди, че тежката дискриминация е причина за това е несериозно, понеже много други социални групи са били в много по-неизгодно положение, но са се преборили, за да бъдат включени в това общество и техните права да се зачитат.

Не всички роми са крадци, измамници и грабители. Склонен съм да приема, че по-голямата част от тях биха били съвсем съвестни граждани, но израстването в тясно затворено общество е довело до сегашното им положение.

Проблемът е, че в Европа в момента наблюдаваме едно изключително погрешно разбиране на това, какво представляват човешки права. Малцинствата, които дават най-сериозните жертви по време на втората световна война са еврейските и арменските. Проблемът е, че техните права на граждани на страните им са отнети, а не че техните уникални привилегии на малцинства са били премахнати. Неспазването на общите закони преди повече от половин век доведоха до масова психоза сред европейците и развиване на допълнително законодателство, според което всякаква дискусия на тема малцинства е расистка и опасна за националната сигурност.

Големият дебат на тема ромите трябва да бъде прицелен в това, как да интегрираме социалните прослойки, които отказват да спазват общите правила, под които останалата част от обществото живее. Текущата политика на Европейският Съюз за създаване на отделни групи живеещи под собствени правила и закони може да бъде определена в най-добрия случай като неадекватна, а в действителност правилният израз би бил малоумна.

Румънските и български роми отишли във Франция са превишили трите месеца на свободно придвижване в страната, направили са нелегални селища, не плащат данъци и в някои случаи извършват престъпна дейност. Френското правителство им предлага социална помощ, ако подпишат документ, че повече няма да влизат в страната, след което те нарушават това правило и продължават да злоупотребяват с гражданството си на държава от ЕС.

Интеграция, спазване на законите и образование е ключът за спасяване на ромските малцинства в Европа. И без повече безумно свободно тълкуване на това какво уж представлявали човешките права и тези на малцинствата.