/КРОСС/ Има два пътя към рушенето на една партия - или да вземе всичката власт, или съвсем да остане без нея. В единия случай просто няма с кого да се биеш и започват да се бият лагери от твоите. Във втория спойката на властта изчезва и твоите започват да се разбягват. Долу-горе такъв път измина ГЕРБ за няколко месеца. Не че няколко депутати по-малко са кой знае какво, случвало се е почти на всички, но психологическият момент е променен. Довчера ГЕРБ изглеждаше стегнат. Какво се случи? Сирените свириха край на тревогата за управляващите (засега) - през ноември имаше вторичен трус протести след лятото, но и той отшумя без оставка на кабинета. Вероятно ще има опити за социални протести през януари и февруари, но ГЕРБ вече не е в такава степен на бойна нога. При ГЕРБ-ерите няма да има "отбой", идва кампания за евроизбори, която ще действа мобилизиращо, но увереността в бързата победа си отиде. А с това се активираха и центробежните сили. Това е на видимо ниво. Зад него може да има и други центробежни мотиви. Ако ГЕРБ ще се разгражда обаче, ще е бавно и ограничено, тухла по тухла. Градежът на ГЕРБ не е гипсокартонен, а именно тухлен, освен харизма има и организация. Разликата между някогашното НДСВ и ГЕРБ се нарича Цветан Цветанов, ще кажат мнозина. Но трябва да се добави - и местната власт. София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и т.н. - в някои от тези градове ГЕРБ управлява, а в други упешно се вкоренява, събирайки симпатия