/КРОСС/ Каквото и да се случва, събитията в Украйна са исторически необратими и преобразуващи в геополитическо отношение. По-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа. По-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка. Спонтанното изригване на отчетлив украински патриотизъм, възпламенен от лъжите на едно корумпирано и работещо за собственото си забогатяване държавно ръководство, готово да търси защита от Москва, дава знак, че привързаността към националната независимост се превръща в доминираща политическа реалност. Такъв е случаят най-вече с младите украинци, които езиково и исторически вече не се усещат като частица от "Майка Русия", макар и леко различна. Да, езиковите различия съществуват и някои части на Украйна все още се възприемат като по-близки до Русия. Но прави впечатление, че дори някои от най-изявените застъпници на европейската принадлежност едва наскоро приеха украинския език като свой собствен. Две десетилетия на независимост, на нарастваща гордост от преоткриването на украинската история и на наблюдаване как западните съседи на страната печелят икономически от връзките си с Европа създават нова нагласа. Тя не възприема антируската идеология, а утвърждава собствената историческа идентичност на Украйна като културно автентична част от голяма Европа