В (народна) Република България за пореден път публичното пространство се раздвижи на тема притежаване на огнестрелно оръжие. Причината е убийството на бизнесмена Стефан Матрачийски от бившият военен Атанас Стоянов.

Цифрите са повече от комични – 138 000 българи имат лиценз за огнестрелно оръжие включително военни и полицаи.

В тази бройка се включват всички действащи служители на МВР и армията, бивши такива и работещите като охранители.

Над 75 000 от тези българи били бивши военни и служители на МВР.

От оставащи 63 000 българи, които притежават лично огнестрелно оръжие се включват полицаи извадили си втори лиценз освен служебния (над 40 000 полицаи са въоръжени) и охранители (голяма част от 58 000 наети охранители притежават лично оръжие и ако погледнете обявите за работа като охранители едно от изискванията е притежаване на такова).

Реалната бройка на български граждани притежаващи лично огнестрелно оръжие и необвързани по какъвто и да е начин с правителствените силови структури не надвишава 20 000.

При население на страната от 7 500 000 души, тази бройка се равнява на внушителните 0,3% от населението.

Двата аргумента, срещу това гражданите да притежават огнестрелно оръжие са:

-          Нашата полиция ни пази.

-          Колкото се може по-малко лицензи за оръжия, толкова по-малко престъпници

Първо, нашата полиция не ни пази. Състоянието на полицейската служба в България е на абсолютното си възможно дъно. Огромна част от парите на МВР отиват за малките заплати на раздут контингент зле тренирани и въоръжени полицаи, в следствие, на което всички професионалисти завършили академията и опитващи се да развиват експертните звена са оставени без елементарни технологии и средства за противодействие на престъпността.

Второ, самата дефиниция на престъпност предполага неспазване на законите. Защо един престъпник би си извадил лиценз за оръжие и би го използвал, когато може много по-лесно, евтино и непроследимо да се сдобие с незаконно такова.

Дори не искам да обсъждаме буквално кретенския закон за самоотбрана, според който, ако те нападнат в собствената ти къща с хладно оръжие и ти използваш пистолета си, то ти си подсъдим за злоупотреба и причиняване на телесни повреди.

В (народна) Република България нямаш право да защитаваш себе си, семейството си или имуществото си. Либералният режим за закупуване и употреба на оръжие е ключов за устоите на една нормална демокрация и конституция. Докато в Западна Европа тежките ограничения донякъде са оправдани заради добре действащите сили за вътрешна сигурност, то в България няма никакво извинение за продължаващото лишаване на българите от права.

И да, ужасяващите години на 90-те в България нямаше да минат под мутренски диктат, ако нормалните граждани можеха да отговорят на насилието и тормоза, на който бяха подложени.