два несъвместими свята. единият все по-пропадащ в крайната си цивилизованост, другият все по-срутващ се от дълбоката си изостаналост. щастието е във възможността да не присъстваш реално в нито един, а само в собствените си представи за свят. може да се каже, че съм щастлива, напълно изоставила амбицията да променям това, което не ме е родило, както и това, което се лута в лабиринт от липса на интелигентност.