Два дни преди Нова година обаче майка ѝ слага на масата сутрешното кафе и пепелника и обявява: – Днес няма да приемаш пациенти. Предлагам ти да се обадя на всички и да отменя сеансите. Може да се окаже, че вече въобще няма да лекуваш. – Защо? „Боже, задава се още една промяна. Дано не е нещо лошо, дано просто каже, че си събираме багажа и се махаме“ – мисли си Ангелина, пали цигара и се приготвя за следващия рязък завой. – Те са тук. Този път наистина са тук. Не е партенка, видели са ги – Лора я гледа с разширени от вълнение очи и едва успява да се задържи на едно място. – Моля те, облечи си нещо и да отиваме при тях. – Къде са? – Ангелина е уморена от самото си събуждане, шумът в ушите...