Започнах с Карлос Руис Сафон отзад напред. Първо прочетох „Марина“, след това и „Принцът на мъглата“, което всъщност е  дебютният роман на Карлос, издаден още през 1992 г. Първият том от известната му тетралогия „Гробището на забравените книги“, „Сянката на вятъра“, си пазя за десерт. „Принцът на мъглата“ (изд. „Изток-Запад“) е под етикета „юношеска литература“, подобно на „Марина“. Стилът е лек,...