"две парфюмирани астрални проекции кацнаха на едно високо дърво в една градина до едно море.змията започна да се изпъва по дължина до заспалата госпожа.и беше вечер, и звездите бяха ясни, и астралните проекции се целунаха на клона.госпожата сънуваше кифли с шипков мармалад.астралните проекции не спряха да се галят, докато не паднаха от дървото.мармаладът нещо и приседна, закашля се и се събуди.под дървото, в меката шума се вихреше любовен танц.жената се обърна и видя опънатата до нея змия. двайсет улични кучета минаха през проекциите, но те не се впечатлиха, а продължиха.стана внимателно. змията продължаваше да се опъва като пръчка в леглото. жената излезе от стаята.усещаха, че всеки момент ще свършат. трепереха от възбуда и студ.след половин час един доктор влезе в спалнята и застреля змията и скъса една сребърна нишка.от шума едната астрална проекция се стресна смъртоносно и от нея остана само сребърен прах.змията не беше яла от няколко седмици. прочиствала си стомаха. опъвала се за да вземе мерки на госпожата за да знае дали ще успее да я поглътне наведнъж или ще трябва на два пъти.другата астрална проекция никога не се върна в тялото си. остана завинаги качена на клона на едно високо дърво в една градина до едно море."