Седях с крака на бюрото, отпивах бавно от бърбъна направо от бутилката и мислех, че нещо не е наред. Макар че на пръв поглед всичко си беше по старо му. Големият Добър ставаше все по-добър, бързо се учел, казват. Сутринта беше уволнил секретарката си, защото не разбрала, че той е отменил пълния член и го използвала. Новоназначената на найното място пък беше обвинена от вестниците, че е неграмотна и Големият Добър я освободи по болест няколко часа по-късно. Големият Лош пък беше в ареста за пореден път през последните дни. Бях забелязал, че застудееше ли го прибираха, а стоплеше ли се го пускаха. Големият Лош идваше винаги навреме в съда, дори когато играеше шах с Големия Добър-спираха играта на най-интересното място, за да не изтърве заседанието. Понякога пуфтеше с досада, но знаеше, че няма как да си спести разкарването, снимките с белезници бяха важни за бизнеса (него го движеше Малкия Лош, докато Големия Брат се правеше, че го търси). Така всички бяха доволни: Големият Брат печелеше народното доверие в органите на реда, Големият Добър си вдигаше рейтинга, Честните Съдии печелеха премии и потупване по рамото от Голеия Красьо, Умните Прокурори печелеха доверието на Големия Добър, успоредно с благоразположението на Големия Лош, Големият лош печелеше пари и влияние, защото конкуренцията се отпускаше и ставаше небрежна, докато мислеше, че този път песента му е изпята. Хвърлих поглед към телевизора. Народната любимка с Големите Дини пееше за несподелената си любов с едно Порше Кайен. А аз...аз пиех топъл бърбън от бутилката и се чудех какво да напиша във вестника довечера, за да угодя на Голямата Кака. Която отново щеше да надвеси туловището си над бюрото ми и с гласа на Марлон Брандо от „Кръстника” да каже: Ей, Тъпо копеле, пак си риташ трудовата книжка”. Този път щях да я изненадам. Отпих Голям Гълток от бърбъна и решително написах Голямото заглавие: „Големият си е Голям”. Обмислях да й предложа то да остане постоянно чело на първа страница, а да сменяме само подзаглавието според случая. Ау, забравих, че вече няма пълен член. „Големия си е Голям”. Да, така е по-добре.