Младият мъж изплува над ледените води на реката и мъчително си пое въздух. Студената струя разцепи дробовете му, очите му се насълзиха от усилието, но единственото което чуваше бяха одобрителните възгласи на тълпата. Едва тогава осъзна, че е успял.
Излезе от водата олюлявайки се, но гордо вдигнал кръста. Докато за първи път в живота си получаваше аплодисменти, си мислеше, че това е добър знак, да извади кръста на Богоявление. Работа се намираше трудно, дори и за сам човек беше проблем да изкара до заплата без заеми, а пък имаше майка и баща, двама братя и те без работа, а пък сестра му чакаше мъжа си да се върне от гурбет вече пета година. Но сега може би щеше да потръгне, все пак, божият кръст е това, мислеше си.
Темелко, Темелко, я дай тука да целуваме и ние за здраве!, провикна се възрастна жена. Той протегна сребърния кръст, тя побутна внучето си напред да целуне кръста, после се наведе сама, а накрая тикна смачкани 2 лева във вкочанените пръсти на Темелко. Последваха я и други, които също му дадоха по левче, по два, за да целунат кръста.
Когато тълпата се извървя и поляната опустя, Темелко се огледа. Видя само един човек да седи, загледан някъде в тънката мъглица над реката. Младият мъж се приближи и с дясната ръка му поднесе да целуне кръста, а лявата протегна да прибере лептата. Мъжът обърна към него големите си светли очи и поклати глава. После каза: Аз трябваше да дойда при теб, а не ти при мен. Стана, тръгна към реката и нагази в ледената вода, без да я развълнува.
Кой си ти?, попита Темелко.
Йоан, каза гласът от мъглата.
Истинската история на Темелко вижте тук:
