Съдбата не обича да чете табелките по вратите. Не обича да се заглежда дали са от месинг, дали от сребро, или са просто лепенки на звънеца. Не я интересува дали сме Ставреви и зад табелката имаме диван, застлан с жълт губер и хладилник „Мраз”. Или сме Атанасови и сред барока зад блиндираната ни врата сме принцеси и кралици с кредитни карти. Или сме Жекови и мълчим сред черно бял стъклен студ пред огромен плазмен телевизор. Или Касабови и зад табелката ни – минало, любов, вини, страхове, заплетени по кукичките на пердета от органза....