/КРОСС/ Изборът на двама епископи, измежду които членовете на Св. Синод на БПЦ следващата неделя ще изберат епархийския архиерей на Варненско-Преславската митрополия, приключи благополучно. И двамата номинирани са - според църковното обществено мнение - достойни кандидати. Какво обаче показаха перипетиите, предшествали този благополучен избор? Най-важното - че в Българската православна църква бавно, незабележимо за външните й наблюдатели, е израснал същински църковен народ - „лаос", казано на собствено църковен език. Ще припомня, че според църковното схващане „лаосът", т. е. народът Божий на една местна Църква, който съставлява Тялото Христово в това определено място, включва без разлика всички „членове" на това Тяло - както йереите и дяконите (свещениците, казано на популярен език), така и онези, които са започнали, крайно неподходящо, да се наричат „миряни", сякаш са прибавени от „света" (от „мира") към Църквата, възглавени от своя епископ. След дълго и болезнено прекъсване, ние започваме да се завръщаме към жизнената практика на древната Църква, в която мястото на нейния предстоятел, епископа, никога не се е заемало без изричното волеизявление и участие на църковния народ (целокупния лаос). Драматичната перипетия във Варненската църква показа, че в нея има такъв църковен народ и той не е без воля и съвест