Както Дъг на място отбелязва, най-интересното на мюзикълите и на анимациите от детските ни години, бяха песните на злодеите. Когато заставаха в ефектна поза и ни разказваха колко са зли или пък ни разказваха за тяхната гледна точка.
Класацията ми направи деня, защото включва много любими шедьоври, освен това е минал one step beyond, като е включил Cell Block Tango от „Чикаго“ и „Poor Unfortunate Souls“ от „Ариел“, които са ми възможно най-любимите песни от филми изобщо. (Макар че всъщност всичките изброени са ми топли детски и не чак толкова детски спомени.)
част 1
и част 2
Моите извинения за ужасното качество, но не знам как да включа в блога, така че да се появяват, клипове от сайтове (от типа на TedTalk или на Дъг). Ако някой знае, да ме светне.
Поздрави.
П.П. И Честита Баба Марта.
Filed under: джубокс, звук и цвят, култура уж, смях, творчество, чекмедже "Разни" Tagged: злодеи, музика, мюзикъли, nostialgia critic, смях, that guy with the glasses
