Приятели,
нямаше ме известно време, а причината е толкова прозаична, че чак не е истина. Личният ми компютър и основен блогърски инструмент си замина, но все пак не можех да очаквам друго при зверския режим на работа (80% overclock на процесора).
Случи се нещо друго интересно, трябваше да изпитам цялата сила и тежест на прословутите Мърфови закони.
Стана така, че загубих папката съдържаща цялата ми музикална дейност или поне тази част от нея свързана с компютърно музициране.
Когато това се случи се опитах да ми стане гадно, да се ядосам и да добавя малко депресия, както би било нормално сигурно.
Не се получи.
Заминаха си парчета правени през златната ера на тракерите, много суров материал, неща които седяха и чакаха своя ред с години.
Заминаха и такива неща, които бяха готови, смесени, финални така да се каже.
Заминаха настройките, които съм си разработвал, а те може и да са били най-ценни.
Молбата ми към вас е, ако някой случайно някъде е забил някое мое парче, пуснете един email или коментар, може да се свържа с вас, за да ми пратите.
Каква ирония – преди седмици имах email от читател на блога, който искаше да му пратя разни мои неща, навремето купувани от mp3.com.
Е може да се каже, че съм си научил урока. Ще взема чат пат да архивирам някои неща. А чудейки се къде са отишли, мога да се сетя само за думите на един известен бизнес магнат, банкер и др.
Музиката ми е … в рая.
По стълбата и направо там.
Последната една година се завърнах много рязко към инструменталната музика и започнах да се занимавам повече с класическа музика и в частност с класическата китара.
Затова не съжалявам за загубата. Това, което е станало, е могло да бъде избегнато, но не е болка за умиране.
В крайна сметка музиката си е с нас, в нас.
А най-хубавото тепърва предстои.