Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.
Общо взето, върви се само нагоре покрай реката, няма изгледни места, като Еменския каньон, например. Тесничко е.
Водопадът представлява тънка струя, която се лее от една скала и като духне вятър пръска така, все едно вали дъжд.
Реката не впечатлява особено.
За разлика от почти отвесните стълби.
Които сякаш нямат край.
Но поне са ремонтирани наскоро и няма опасност от пропадане в някое изгнило стъпало.
