Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.
Следобедъд е като по поръчка, с много и хубави облаци. Първа цел са Вулканичните скали, до които на пръв поглед не може да се слезе, но тренираното ми око веднага намери път. Отгоре тези красавци не се виждат.
От долу са много живописни.
Тук се намира Тюленовата пещера, която не се вижда от тази позиция.
Затова, пък, от отсрещните скали пещерата се открива изцяло.
Водораслите преминават през пролетна метаморфоза - във водата почервеняват, а над нея изсъхват и побеляват.
Ванката оглежда терена от друга гледна точка.
Предният път си бях харесал съседното заливче.
След известен оглед, открих начин за слизане.
Заливчето определно е фотогенично, заради високия поне десет метра къс скала в отсрещния край.
Задължително ще го посетя отново. По зазоряване ще е изглежда магическо.
Плаж Липите е обрасъл с интересна пясъчна растителност.
Не липсват макове.
Букет от макове, папрат и сини цветчета.
Харесвам пусти плажове.
И скали с бели водорасли.
В синия час, морето е притихнало. Творецът е намалил до тих шепот звука от плисъка в скалите.
