От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка "Маршрутът е затворен". Това само още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.
Предният ден, на свечеряване се изля проливен дъжд и си правих сметка, че сутринта в гората ще е мъгливо.
Нямаше и помен от мъгла, напротив времето беше съвсем ясно. Пътеката слиза до реката и отново се изкачва нагоре.
Следват панорамни гледки към каньона на река Черни Осъм.
Слънцето напича от неподходящата страна.
Някъде в резервата се намира най-дълбоката пропаст Райчова дупка. Видях една дупка, но ми приличаше на меча бърлога и не посмях да се приближа до нея.
Към средата на маршрута се простира огромна поляна цветчета, с аромат на пресен чесън.
Всъщност, не е точно поляна, а букова гора, която не е на склон, а на що-годе равен терен.
Изглежда, че маршрута е лесно проходим, но не е така. По пътеката рядко преминават хора и очертанията и са почти изгубени, само маркировката по дърветата служи за ориентир. Върви се покрай стръмни пропасти и много паднали дървета.
На слизане тръгнах по старата маркировка и ми костваше много усилия да се ориентирам в и без това трудно проходимите дерета.
Шумът от реката се усилваше и скоро излязох в долната точка на резервата.
Стенето ме очарова, макар времето да не беше подходящо за снимки. Това, безспорно, е един от най-красивите резервати в Стара Планина.
