Преди да потегля, погледнах прогнозата - разкъсана облачност, точно каквато ми трябва. Когато пристигнах, в небето нямаше пукнат облак, а слънцето препичаше с пълна мощ.
Срещнах странни кози, с големи рога и дълга козина.
Реших, че са диви, но после видях маркерите в ушите им.
Когато наближих скалите до Резово отпих първата глътка вода. Коремът ми се сви, догади ми се, зави ми се свят... За пръв път разбрах какво значи да се обезводниш.
Скали, море, скали, море, жега, слизане, изкачване.
По-интересните заливчета документираx.
Брегът е надупчен от малки скалисти плажчета, до които трудно може да се слезе.
Процеп.
Заливче.
Поредното.
Заливче.
Подминавам Кастрич, вече в посока Синеморец.
След кльона се появява затънтено плажче.
Свалих обувки и топнах нозе в хладкото море.
Преполових пътя, но така и не се показаха облаци.
Река Силистар се влива в морето.
Тук скалите са от вулканичен произход.
Слънцето залезе, а все още остава доста път.
Подминавам поредните интересни скали.
Заливче.
Поредното.
Бързо се стъмва.
Живописно е крайбрежието в този час.
Екстремно преживяване е прехода по Странджанския бряг.
