Милиони американци гледаха и обсъждаха уменията на двойката, която се яви на кастинг в предаването “Америка търси талант”.
С този танц Тао Порчон-Линч - почти столетничка, доказа, че годините в календара нямат значение. Отношението към живота е онова, което може да те направи любопитен за всеки и да те държи в перфектна кондиция.
“Винаги когато я
видя, тя изглежда
все по-млада”,
казва за нея Робърт Стърман - фотографът, който най-често я снима.
Тао навърши 97 миналата седмица и вероятно е по-здрава от много, дори два пъти по-млади от нея.
“Рядко боледувам и се изморявам. Не вземам никакви добавки - нито витамини, нито калций или нещо друго. Не пия лекарства за каквито и да е медицински състояния. Рядко вземам дори аспирин”, казва Тао Линч.
Да останеш активна - това е тайната на дълголетието ѝ. “Йогата и танците са нещата, които ме карат да се изправя пред света. Ще преподавам йога, докато спра да дишам”, обяснява тя.
97-годишната Тао Линч в една от йога позите, които всекидневно показва на учениците си.
Тао е най-възрастният инструктор по йога и е включена в рекордите на Гинес още преди 2 години. Тя
практикува източното
изкуство от 70 години
и преподава от 48 на
над 400 свои ученици
по целия свят. Вегетарианка е и пие много прясно изцедени сокове и антиоксидантни чайове.
Родена е в Индия през 1918 г. Баща ѝ е французин, а майка ѝ - индийка. Тя починала още при раждането, а грижите за Тао поели леля ѝ и чичо ѝ. Когато била едва на осем, Тао видяла група от няколко човека да практукува йога на плажа.
“Веднага реших, че искам да правя онези уникални неща, които те правеха с телата си”, казва тя в интервю през 2013 г. Въпреки съветите на леля ѝ, която смятала, че йогата е само за мъже, тя се запалила по източното изкуство. Случайно се запознала с Махатма Ганди, който бил близък на чичо ѝ. Срещата им допълнително подсилила любопитството ѝ към духовната страна на йога.
След Втората световна война се мести в Англия и става професионална танцьорка. Работи и като модел и дори печели титлата
“Най-красивите крака
в Европа”
на конкурс в онези години. След това се мести в Щатите, където започва да изкарва прехраната си като актриса. През 1954 г. дори
се снима във филм
с Елизабет Тейлър
- “Последния път, когато видях Париж”. А от 1967 г., когато е на 49 г., става инструктор по йога и основава Асоциацията на преподавателите по йога, както и Уестчестърския институт по йога.
Въпреки че е в перфектно здраве, и тя е имала моменти, в които тялото ѝ е било на път да я предаде. Малко след като навършила 80 г., се наложило да сменят тазобедрената ѝ става и да ѝ поставят изкуствена. Лекарите, а и мнозина от обкръжението на възрастната жена смятали, че тя никога повече няма да застане в йога поза, камо ли да преподава. След такъв тип операция повечето хора на нейната възраст едва прохождат отново с проходилки или патерици. Но не и тя. Само месец след като излязла от болницата, Тао Линч е отново в залата за йога.
Тао демонстрира сила и издръжливост.
“Не вярвам, че моят живот се определя от възрастта или от счупени кости. Вярвам, че нищо не е невъзможно”, казва кратко Линч за преживяното и през 2011 г. чупи китката си. Възстановява се също така бързо. Преди около 20 години Тао преживява и най-тежкото си изпитание - загубата на съпруга си. Но и това не я сломява, дори напротив - амбицира я да докаже, че когато си силен отвътре, си силен и отвън и можеш да постигнеш и да преодолееш всичко.
В момента тя живее в Ню Йорк, където
до днес практикува и
балните танци със
своя 26-годишен
партньор
на дансинга. И въпреки че е със 70 години по-възрастна от него, Тао по нищо не отстъпва на по-младите танцьорки. Поддръжките не представляват никаква трудност за нея, имайки предвид, че в някои йога пози тя стои на една ръка или на глава. Преди години Тао имала и състезателна кариера в танците - тя е носителла на 500 награди за първо място от турнири и състезания по целия свят.
Съвсем наскоро Тао Линч издаде дивиди с йога практики и книга за медитацията. Според мнозина йога учители тя ще остане в историята с напредничавите си идеи за това как да се справим с остаряването и да надвием ефекта от трупането на годините.
